Парфюмът е много повече от приятно ухаеща течност в красиво шише. Той е внимателно изградена ароматна композиция, в която парфюмеристът съчетава различни ароматни материали в определени пропорции, за да създаде конкретно усещане, характер и начин на развитие върху кожата.
Парфюмът представлява ароматна композиция от естествени и/или синтетични ароматни материали, разтворени най-често в етилов алкохол и вода. Именно съотношението между ароматния концентрат и останалата част от формулата определя концентрацията и допринася за начина, по който ароматът се усеща и развива.
В готовия флакон обикновено има три основни елемента: ароматен концентрат, алкохол и вода. В зависимост от конкретната формула могат да присъстват и допълнителни съставки, например стабилизатори, оцветители или други функционални компоненти.
Най-важната част от гледна точка на аромата е концентратът. Именно той съдържа формулата, създадена от парфюмериста – комбинация от множество ароматни материали, подбрани така, че да работят заедно като едно цяло.
Сърцевината на формулата. Съдържа естествени екстракти, изолирани ароматни вещества и синтетични ароматни молекули в точно подбрани пропорции.
Най-често използваният носител за парфюмните композиции. Той разтваря ароматните материали и подпомага равномерното им освобождаване след нанасяне.
В зависимост от продукта могат да се използват пречистена вода и малки количества други съставки, необходими за стабилността, вида или технологичните характеристики на формулата.
Когато говорим за „съставките“ на един парфюм, не трябва да си представяме само роза, ванилия, лимон или сандалово дърво. Съвременната парфюмерия използва огромен набор от ароматни материали, които могат да бъдат получени от природни източници или създадени чрез химичен синтез.
Един аромат може да съдържа десетки, а при някои композиции и стотици отделни ароматни компоненти. Парфюмеристът търси точния баланс между тях – кой материал да бъде водещ, кой да омекоти композицията и кой да добави свежест, дълбочина, топлина, прозрачност или продължителност.
Сред тях могат да бъдат масла, екстракти, абсолютни екстракти и други ароматни материали, получени от цветя, листа, плодове, кори, семена, дървесина, корени, смоли и подправки.
Примери са роза, жасмин, лавандула, ирис, цитрусови кори, ветивер, пачули, кедър и различни смоли.
Създават се чрез химичен синтез или други съвременни технологични процеси. Те не са просто „евтини заместители“ – много от тях са ценни инструменти на съвременния парфюмерист.
Те позволяват да се получат определени нюанси, по-стабилни формули, възпроизвеждане на редки или недостъпни естествени аромати и съвсем нови олфактивни ефекти.
В парфюмерията естествените и синтетичните материали не са противопоставени. Добрият аромат може да използва и двата вида. Някои естествени материали са трудни за добиване или променливи като качество, докато синтетичните молекули могат да осигурят постоянство, нови нюанси и по-голяма свобода на създаване.
Природата не отдава аромата си по един и същ начин. Затова парфюмерийната индустрия използва различни методи за извличане на ароматни материали от растителните суровини.
Зад всяка добре балансирана парфюмна композиция стои парфюмеристът – специалист, който съчетава развито обоняние, познания по химия и технологични процеси с творческо мислене.
В професионалния свят парфюмеристите често са наричани „носове“. Те работят с голяма палитра от ароматни материали и изграждат формулата на малки стъпки. Една композиция може да преминава през множество версии, докато се постигне търсеният характер.
Неговата задача е да предвиди как отделните материали ще взаимодействат, как ще се променя ароматът с времето и как потребителят ще го възприема. Това е съчетание от творчество, химия, технология и познания за човешкото обоняние.
Парфюмът не е статичен аромат. След нанасяне различните ароматни материали се изпаряват и достигат до обонянието с различна скорост. Това създава усещането за развитие на композицията.
Тази основна идея ще бъде разгледана много по-подробно в отделната секция на енциклопедията, посветена на парфюмната пирамида.
Характерът на парфюма не се определя от една единствена съставка. Той е резултат от начина, по който всички части на композицията работят заедно.
Parfum, Eau de Parfum, Eau de Toilette и други обозначения се отнасят до различни формулировки и концентрации. По-високата концентрация не означава автоматично по-добър парфюм. Темата ще бъде разгледана подробно в отделната секция „Парфюмни концентрации“.
Създаването на парфюм е сложен процес, който започва с идея и концепция и преминава през избор на материали, формулиране, тестване и технологична обработка.
Подробно за самия процес ще говорим в отделната секция на енциклопедията „Как се създава парфюм?“.
След формулирането ароматната композиция се разрежда в подходящ носител и преминава през технологични етапи, които могат да включват престояване на формулата, охлаждане, филтрация и други обработки според конкретния продукт и производителя.
Тук започва една от интересните теми в парфюмерията – мацерацията, за която ще бъде отделена самостоятелна статия. Именно там ще разгледаме по-подробно какво означава мацерация, каква е ролята ѝ и какво се случва с ароматната композиция след смесването.
Парфюмът се възприема върху кожата, а не във вакуум. Възприемането му може да бъде различно при различни хора заради особеностите на кожата, температурата, влажността, количеството нанесен аромат и индивидуалното възприятие на миризмите.
Затова ароматът, който е прекрасен върху един човек, може да се развие по-различно върху друг. Това е една от причините тестът върху собствената кожа да бъде толкова важен при избора на парфюм.
Най-добрият начин е да го усетим първо на блотер, а след това, когато е възможно, да го тестваме върху кожата. Не е необходимо да вземаме решение само по първите секунди след впръскване.
Оставете аромата да се развие. Именно преминаването от първоначалното впечатление към сърцевината и по-късната база дава по-пълна представа за композицията.
Ароматите са чувствителни към неблагоприятни условия на съхранение. За да запазите формулата в добро състояние възможно най-дълго, съхранявайте парфюма на сухо и сравнително прохладно място, далеч от пряка слънчева светлина и силни температурни промени.
Банята не е идеално място за продължително съхранение, защото в нея често има влага и температурни колебания. Оригиналната опаковка също може да помогне за предпазване от светлина.
Зад един флакон стои сложна ароматна формула – от избора и обработката на суровините до прецизното съчетаване на естествени и синтетични материали. А това, което усещаме, е резултатът от начина, по който тази композиция се развива във времето.
В следващите секции ще разгледаме подробно парфюмните концентрации, парфюмната пирамида, ароматните семейства, парфюмните нотки и съставки, акордите и олфактивния език, създаването на парфюм, историята на парфюмерията и професионалния свят на парфюмеристите.
Парфюмната енциклопедия на VAMART е създадена, за да ви помогне да разбирате по-добре ароматите и да правите по-информиран избор.